Законът е ясен - викаме неволята!
Ново държавно управление на ГЕРБ в коалиция, програмно-експертен кабинет или длъжностен кабинет плюс предсрочни избори? Докато взелите мандати за 45-ото Народно заседание политически партии премислят начертаните преди вота червени линии за коалиране, процедурата си върви, а периодите текат. На първо място е опцията за оборване на изборните резултати.
Споровете по отношение на законността на изборите за народни представители се вземат решение от Конституционния съд (КС). Право на оборване имат неуспелите кандидат-депутати, партиите, обединенията и представителите на инициативни комитети, записали претенденти в изборите. Искането за оспорването може да бъде отправено
в 7-дневен период от оповестяването на резултатите
от изборите с решение на Централната изборна комисия, посредством президента на републиката, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и основния прокурор.
В 15-дневен период от оповестяването на решението с резултатите от изборите от ЦИК, по самодейност на тези органи, както и на една пета от народните представители, може да бъде сезиран Конституционният съд. Оспорването, за което до момента загатна единствено водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, изпаднал под 4-процентовия парламентарен предел, би трябвало да завърши с изговаряне на Конституционен съд в двумесечен период от постъпването му. Важно е да се знае, че оспорването на резултатите от изборите
не стопира конституирането на новия парламент.
Той трябва да бъде призован от президента на първо съвещание най-късно един месец след провеждането на вота, т.е. на 5 май!
Ако президентът не направи това, Народното събрание се привиква по самодейност на една пета от народните представители.
На първото парламентарно съвещание депутатите поставят клетва и избират ръководител и заместник-председатели на Народното събрание.
След съвещания с парламентарните групи, президентът разпорежда на претендент за министър-председател, посочен от най-голямата по бройка парламентарна група (в случая ГЕРБ) да сформира държавно управление.
Ако в 7-дневен период той не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът разпорежда това на посочен от втората по бройка парламентарна група кандидат-премиер (в случая " ИТН " ).
Ако и този опит се окаже несполучлив, още веднъж в 7-дневен период
президентът персонално избира на коя група
да връчи третия изследователски мандат. В това отношение ограничавания няма: може да избере третата, четвъртата или непосредствено - най-малката.
Когато проучвателният мандат е завършил сполучливо, президентът предлага на Народното събрание да избере претендентът за министър-председател.
Ако нито една парламентарна група не успее да осъществя проучвателния мандат или пък Народното събрание откаже да утвърди номинацията за министър-председател, президентът разпуска Народното събрание, назначава служебно държавно управление и дефинира датата на новите избори. Налице е ограничаването, че той
не може да разпуска Народното събрание
през последните три месеца от своя мандат. Но, в случай че през този период по този начин си и останем - без държавно управление, президентът назначава длъжностен кабинет.
С оглед резултатите от парламентарния избор, въпросът с какво наличие ще бъдат осъществяване конституционните и законови правила е въпрос на взаимни отстъпки и сделки. Включително предизборни, които партийните централи са съумели да укрият от гласоподавателите си. " Нещо ", за което до момента единствено се подозираше, че съществува, само че за което в последно време все по-често и по-силно се приказва. Отсега е ясно обаче, че въпреки и със слаб резултат, спечелилите от ГЕРБ остават в добра кондиция: до момента те са единствената политическа мощ, която авансово
не е заявила, че няма да се коалира
с партия Хикс, с партия Игрек или с всички вкупом.
Позиция, която Бойко Борисов акцентира с предлагането си за " мир " и готовността за експертен кабинет. Именно експертността ще е въжето, по което може да се балансира, в случай че всички спазят заканите си да не се коалират с ГЕРБ в границите на този парламент.
Последната огромна коалиция ни споходи през 2005 година. Крайното класиране е: Българска социалистическа партия - 82 мандата, Национална движение „Симеон Втори" - 53 депутатски места, Движение за права и свободи - 34 народни представители, „ Атака “ - 21 места, " Обединени демократични сили " - 20 места, " Демократи за мощна България " - 17 места и " Български национален съюз " - 13 места.
Президентът Георги Първанов връчва първия мандат за формиране на кабинет на Българска социалистическа партия. Двуседмичните пазарлъци на " столетницата " с Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи приключват с крах. Основните аргументи са три: недоразумение за контрола върху финансовите институции, разпределението на министерските кресла и " едни " щения за
проверка на съответни приватизационни покупко-продажби
на кабинета Сакскобургготски (2001-2005 година). Жълтите изрично отхвърлят да вземат участие, а проекто-правителството на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, отпред със Сергей Станишев, не е утвърдено от народните представители.
Вторият мандат е връчен на Национална движение „Симеон Втори", само че и този опит се проваля. Най-вече поради ината на десните партии.
След усърдните совалки на Георги Първанов, поради които той години наред бе именуван " Бащата на тройната коалиция ", компромисът е реализиран от третия опит: с мандата на Движение за права и свободи е формирано държавно управление, отпред с " аления " водач Сергей Станишев. Вицепремиерите са трима - по един за всяка партия, а министерствата са раздадени " по височина ": Българска социалистическа партия - 8, Национална движение „Симеон Втори" - 5, Движение за права и свободи - 3 " бройки ".
При съставянето на последните два кабинета коалирането стана надалеч по-лесно - поради мощните изборни позиции на ГЕРБ.
През 2014 година от " Реформаторския блок " се договориха скорострелно за съдружен кабинет с спечелилите от ГЕРБ, като тогавашният водач на Съюз на демократичните сили Божидар Лукарски отхвърли в миналото да е обещавал, че
в никакъв случай няма да прави коалиция с ГЕРБ
и изясни, че ставало въпрос за " избирателен трик за повдигане на електората ". Повратливостта му бе заплатен с министерски пост, а " повдигнатия " десен електорат на часа изиска оставката му.
През 2017 година пък договарянията сред партията на Борисов и " Обединени патриоти " завършиха в границите на месец след обявяването на формалните резултати, като съглашението посред им беше подписано часове преди
президентът Румен Радев да връчи на ГЕРБ мандата за сформиране на държавно управление. Лидерите на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов и на НФСБ Валери Симеонов вземат вицепремиерски кресла, а " Атака " получава министерско.
Така че забавното следва. Драматичното също...
Споровете по отношение на законността на изборите за народни представители се вземат решение от Конституционния съд (КС). Право на оборване имат неуспелите кандидат-депутати, партиите, обединенията и представителите на инициативни комитети, записали претенденти в изборите. Искането за оспорването може да бъде отправено
в 7-дневен период от оповестяването на резултатите
от изборите с решение на Централната изборна комисия, посредством президента на републиката, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и основния прокурор.
В 15-дневен период от оповестяването на решението с резултатите от изборите от ЦИК, по самодейност на тези органи, както и на една пета от народните представители, може да бъде сезиран Конституционният съд. Оспорването, за което до момента загатна единствено водачът на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов, изпаднал под 4-процентовия парламентарен предел, би трябвало да завърши с изговаряне на Конституционен съд в двумесечен период от постъпването му. Важно е да се знае, че оспорването на резултатите от изборите
не стопира конституирането на новия парламент.
Той трябва да бъде призован от президента на първо съвещание най-късно един месец след провеждането на вота, т.е. на 5 май!
Ако президентът не направи това, Народното събрание се привиква по самодейност на една пета от народните представители.
На първото парламентарно съвещание депутатите поставят клетва и избират ръководител и заместник-председатели на Народното събрание.
След съвещания с парламентарните групи, президентът разпорежда на претендент за министър-председател, посочен от най-голямата по бройка парламентарна група (в случая ГЕРБ) да сформира държавно управление.
Ако в 7-дневен период той не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът разпорежда това на посочен от втората по бройка парламентарна група кандидат-премиер (в случая " ИТН " ).
Ако и този опит се окаже несполучлив, още веднъж в 7-дневен период
президентът персонално избира на коя група
да връчи третия изследователски мандат. В това отношение ограничавания няма: може да избере третата, четвъртата или непосредствено - най-малката.
Когато проучвателният мандат е завършил сполучливо, президентът предлага на Народното събрание да избере претендентът за министър-председател.
Ако нито една парламентарна група не успее да осъществя проучвателния мандат или пък Народното събрание откаже да утвърди номинацията за министър-председател, президентът разпуска Народното събрание, назначава служебно държавно управление и дефинира датата на новите избори. Налице е ограничаването, че той
не може да разпуска Народното събрание
през последните три месеца от своя мандат. Но, в случай че през този период по този начин си и останем - без държавно управление, президентът назначава длъжностен кабинет.
С оглед резултатите от парламентарния избор, въпросът с какво наличие ще бъдат осъществяване конституционните и законови правила е въпрос на взаимни отстъпки и сделки. Включително предизборни, които партийните централи са съумели да укрият от гласоподавателите си. " Нещо ", за което до момента единствено се подозираше, че съществува, само че за което в последно време все по-често и по-силно се приказва. Отсега е ясно обаче, че въпреки и със слаб резултат, спечелилите от ГЕРБ остават в добра кондиция: до момента те са единствената политическа мощ, която авансово
не е заявила, че няма да се коалира
с партия Хикс, с партия Игрек или с всички вкупом.
Позиция, която Бойко Борисов акцентира с предлагането си за " мир " и готовността за експертен кабинет. Именно експертността ще е въжето, по което може да се балансира, в случай че всички спазят заканите си да не се коалират с ГЕРБ в границите на този парламент.
Последната огромна коалиция ни споходи през 2005 година. Крайното класиране е: Българска социалистическа партия - 82 мандата, Национална движение „Симеон Втори" - 53 депутатски места, Движение за права и свободи - 34 народни представители, „ Атака “ - 21 места, " Обединени демократични сили " - 20 места, " Демократи за мощна България " - 17 места и " Български национален съюз " - 13 места.
Президентът Георги Първанов връчва първия мандат за формиране на кабинет на Българска социалистическа партия. Двуседмичните пазарлъци на " столетницата " с Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи приключват с крах. Основните аргументи са три: недоразумение за контрола върху финансовите институции, разпределението на министерските кресла и " едни " щения за
проверка на съответни приватизационни покупко-продажби
на кабинета Сакскобургготски (2001-2005 година). Жълтите изрично отхвърлят да вземат участие, а проекто-правителството на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, отпред със Сергей Станишев, не е утвърдено от народните представители.
Вторият мандат е връчен на Национална движение „Симеон Втори", само че и този опит се проваля. Най-вече поради ината на десните партии.
След усърдните совалки на Георги Първанов, поради които той години наред бе именуван " Бащата на тройната коалиция ", компромисът е реализиран от третия опит: с мандата на Движение за права и свободи е формирано държавно управление, отпред с " аления " водач Сергей Станишев. Вицепремиерите са трима - по един за всяка партия, а министерствата са раздадени " по височина ": Българска социалистическа партия - 8, Национална движение „Симеон Втори" - 5, Движение за права и свободи - 3 " бройки ".
При съставянето на последните два кабинета коалирането стана надалеч по-лесно - поради мощните изборни позиции на ГЕРБ.
През 2014 година от " Реформаторския блок " се договориха скорострелно за съдружен кабинет с спечелилите от ГЕРБ, като тогавашният водач на Съюз на демократичните сили Божидар Лукарски отхвърли в миналото да е обещавал, че
в никакъв случай няма да прави коалиция с ГЕРБ
и изясни, че ставало въпрос за " избирателен трик за повдигане на електората ". Повратливостта му бе заплатен с министерски пост, а " повдигнатия " десен електорат на часа изиска оставката му.
През 2017 година пък договарянията сред партията на Борисов и " Обединени патриоти " завършиха в границите на месец след обявяването на формалните резултати, като съглашението посред им беше подписано часове преди
президентът Румен Радев да връчи на ГЕРБ мандата за сформиране на държавно управление. Лидерите на Вътрешна македонска революционна организация Красимир Каракачанов и на НФСБ Валери Симеонов вземат вицепремиерски кресла, а " Атака " получава министерско.
Така че забавното следва. Драматичното също...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ